 |
-
|
"Всяка възраст има своите проблеми, всяка душа - своя особен копнеж." |
-
|
"Преди книгите, да се опитаме да прочетем себе си." |
-
|
"Ако всеки знаеше всичко за другите хора, с готовност и лесно би им простил." |
-
|
"Търпението е нещо добро, стига да не е цял живот." |
-
|
"Бъдещите поколения зависят от днешните майки." |
-
|
"Човек става мъдрец чрез ума си, а не когато побелее косата му." |
-
|
"Любовта носи душата, както краката носят тялото."
|
-
| "Този, който иска да знае истината, трябва първо да се е съмнявал по верен начин." |
-
|
"Младите страдат по-малко от своята собствена глупост и безумие, отколкото - от мъдростта на възрастните около тях." |
-
|
"Работата на възпитателя прилича на работата на градинаря, който отглежда различни цветя." |
-
|
"Човек, който не говори това, което чувства, се смята за ням, дори и да знае няколко езика."
|
-
|
"Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден – със сигурност." |
-
|
"Нито един вятър не е благосклонен към кораб без посока. " |
-
|
"Любовта няма друго желание, освен да се изпълни." |
|
Дейности
Полезни Статии
|
 |
Галина Минчева: Открийте нови хоризонти пред себе си
ГАЛИНА МИНЧЕВА открива още като ученичка, че психологията и тайните на човешката душа я привличат, че това е истинското ѝ професионално призвание. Днес, след магистратура по психология и специализация като позитивен психотерапевт и член на WAPP, с над 11 години практика зад гърба си, тя всеотдайно помага на възрастни, тийнейджъри и деца да преодолеят онези нагласи, които им пречат да живеят спокойно, да открият ценността си като индивиди и да се справят с предизвикателствата на живота.
С какво Ви привлече позитивната психотерапия?
Позитивната психотерапия е метод, създаден през 1968 г. от Носрат Песешкиан – немски професор, лекар и психотерапевт от ирански произход. Този метод ме привлече с няколко неща. Първо – с най-значимото си предимство: простотата на терминологията и достъпността за разбиране от почти всеки човек. Това е изключително важно за клиентите, които могат да го използват и като инструмент за самопомощ. Второ – с концепцията "позитум", откъдето методът носи и името си. Свикнали сме в стремежа си към щастие да асоциираме думата "позитивен" само с приятни преживявания, като изключваме негативните. Позитивната психотерапия обаче се базира на разбирането на латинското понятие „positum“ – даденост, наличност, цялост. В този смисъл, "позитивен" означава интегриране както на положителните, така и на негативните преживявания. Човекът, който търси психотерапевтична помощ, обикновено изпитва чувство на неудовлетвореност и затруднение в справянето с житейска ситуация. Позитивният подход означава, че негативната картина е само едната страна на реалността – съществува и друга, в която се намира личната стойност и вътрешните ресурси за справяне.
Какви са преимуществата на този метод?
Както вече споменах, първото преимущество е простотата и достъпността му. В позитивната психотерапия се използват също приказки, притчи и метафори. Те са ценен източник на мъдрост и благодарение на своя иносказателен характер, често се възприемат по-лесно от клиента, като заобикалят неговите вътрешни съпротиви. Може да се каже, че представляват важен терапевтичен инструмент, който е част от транскултурния подход в метода, тъй като съдържат универсални, общочовешки послания. Друг важен аспект е разбирането, че симптомът – проявата на страданието – се разглежда не като нещо което трябва да се отстрани, а като адаптивна реакция. Търсим неговата функция, което ни води към откриване на пътищата за справяне. А тези пътища са налични – в самия човек.
Какви резултати можем да очакваме от този метод?
Резултатите, към които се стремим, както и при всеки друг психотерапевтичен метод, не са насочени към коренна промяна в личността, а към изграждането на адаптивни модели на поведение. Смисълът на психотерапевтичния процес е да подкрепи човека в намирането на "нови хоризонти", като се обсъждат различни перспективи. Целта е човек да може да погледне на ситуацията си от друга гледна точка и да ѝ придаде нов смисъл, да види нова переспектива.
Кое е най-важното, което се опитвате да постигнете с Вашите клиенти по време на терапия?
Най-важното, което се стремим да постигнем, е осъзнаването на цялостта. Да разберем, че зад всеки "минус" стои "плюс" – и обратно. Често причината за успеха или неуспеха в живота са т.нар. житейски нагласи – нашите вътрешни вярвания за това как е устроен светът и как трябва да се справяме в него. Това са като психологически очила, през които виждаме реалността и оформяме поведението си. В детството приемаме тези вярвания от значимите възрастни в нашия живот, защото нямаме алтернатива. Някои от тях ни помагат, а други – се превръщат в кошмар и са предпоставка за бъдещи конфликти. Затова в зряла възраст психотерапията помага на човека да ревизира тези вярвания, да ги преосмисли и да изгради нова перспектива, базирана на личния си опит и развитие.
Как позитивната психотерапия може да помогне на тийнейджърите?
Тийнейджърската възраст е силно емоционално наситена. Основната психологическа задача в този период е отделянето от родителската фигура – естествен процес, свързан със съзряването и пътя към независимостта. Това, от което се нуждаят тийнейджърите, е пространство за диалог, в което да бъдат чути; да изразяват мислите и чувствата си без критика; бъдат насърчени да търсят решения сами, преди да получат съвети; да бъдат уважени в правото си да сгрешат. Позитивната психотерапия интерпретира дори деструктивните поведения като знак за вътрешна потребност. Зад всяко "лошо поведение" стои зов за помощ. Зад гневната реакция стои желанието "да бъда зачетен". Зад всяка пристрастеност – потребността за емоционална свързаност.
А при децата?
Най-важното за децата е не просто времето, което прекарват с родителите си, а качеството на това време – присъствието, в което те се чувстват видяни, чути и обичани. Често родителите се фокусират върху успехите в училище или спорта, но забравят да подкрепят емоционално децата си в трудни за тях моменти. В позитивната психотерапия се разграничават две основни групи способности – първични (способности за обич) и вторични (способности за познание). Възпитанието не трябва да бъде насочено само към академичните успехи, т,е, към придобиване предимно на вторични способности, а и към изграждането на емоционални връзки (първични способности). Един от първите въпроси, които задавам на родител, дошъл с детето си, е: "Какви качества притежава Вашето дете?". В контекста на цялостния подход е невъзможно едно дете да бъде дефинирано единствено чрез своите затруднения. Затова целенасочено търсим и насърчаваме неговите силни страни и заложби. Способности са не само академичните умения, но и умението да се радва, да се смее, да обича и да изразява обич чрез прегръдка.
сп. VAGABOND
|
|
 |
